Накратко: Депозитна система за опаковки за напитки е необходима екологична стъпка и я подкрепяме. Проектозаконът дава добра основна рамка, но оставя недовършена една критична част — счетоводното, фискалното и складовото прилагане на депозита. Тази статия обяснява какво предвижда проектът, как е решен въпросът в държавите с действащи системи и какви са конкретните варианти за решаване от гледна точка на счетоводния и складов софтуер.
Защо депозитна система за опаковки е необходима — и защо я подкрепяме
Депозитна система за опаковки не е поредната административна тежест. Тя е доказан екологичен механизъм, който в десетки държави връща над 90% от бутилките и кеновете обратно в обращение, вместо в природата или в смесения боклук.
За България тя не е и въпрос на избор. Регламент (ЕС) 2025/40 задължава държавите да въведат депозитни системи, освен ако не докажат поне 80% разделно събиране — праг, който страната няма как да достигне с настоящите механизми. Тоест въпросът не е „дали“, а „как“.
Затова позицията ни е ясна: депозитната система трябва да бъде въведена. Подкрепяме и идеята, и сроковете, и избрания модел с един национален оператор. Критиката, която следва, е тясна и конструктивна — тя засяга само една подценена част: счетоводно-фискалното прилагане. И именно защото подкрепяме системата, държим тази част да бъде свършена добре и навреме.
Какво точно предвижда проектозаконът
Проектът за изменение на Закона за управление на отпадъците създава рамката за национална депозитна система за връщане на опаковки за напитки. Той е публикуван за обществено обсъждане под номер 12307-К в Портала за обществени консултации и произтича пряко от Регламент (ЕС) 2025/40.
Системата ще обхваща пластмасови бутилки и метални кенове за напитки за еднократна употреба, с обем от 0,1 до 3 литра. Многократните стъклени опаковки могат да бъдат включени по-късно, след проучване от оператора в срок до 30 юни 2029 г.
В България ще функционира една национална депозитна система, управлявана от един национален депозитен оператор с национално покритие. Финансирането е без държавен бюджет — чрез такси от лицата, които пускат напитки на пазара, компенсаторни такси, приходи от продажба на материалите и непотърсени депозити.
За счетоводството най-важни са четири правила от предложените членове 18б–18г:
- За всяка напитка в депозитна опаковка се начислява депозит в евро за брой опаковка, отделно от единичната цена.
- Депозитът не се включва в данъчната основа по ЗДДС.
- Размерът му се посочва отделно от цената във фискалния бон или фактурата.
- Заплатеният депозит се възстановява без обвързване с последваща покупка — клиентът връща празна опаковка и получава пари, без да купува нищо.
Допълнително, депозитните опаковки за еднократна употреба са собственост на националния депозитен оператор. А реалният старт се очаква около 2028–2029 г. — 18 до 24 месеца след издаване на разрешение на оператора, предвидено за началото на 2027 г.
Точно тук започва практическият въпрос: как българската счетоводна, фискална и софтуерна среда ще обработи операция, при която клиент връща опаковка и получава пари, без да купува нищо?
Защо депозитът е счетоводно особен
Счетоводно депозитът трябва да се разглежда като възстановим разчет, а не като приход. При една продажба на бутилка вода се случват едновременно три различни неща, които не бива да се смесват в един артикул.
| Елемент | Счетоводна същност | Данъчно значение |
|---|---|---|
| Напитката | приход от продажба | облагаема доставка с ДДС |
| Опаковката | логистичен поток / актив на оператора | в обхвата на системата |
| Депозитът | възстановим разчет | извън данъчната основа |
Ако депозитът се отчете като приход, оборотът се завишава изкуствено. Ако се третира като отстъпка, се изкривява логиката на продажбата. Ако се отчете като сторно, изглежда, че продажбата е била грешна — а тя не е.
Затова депозитът се нуждае от собствена счетоводна и софтуерна логика. При продажба търговецът събира депозит. При връщане го изплаща. Между двете не се променя нито приходът от напитката, нито ДДС върху нея.
Как е решено в други държави — счетоводно, складово, фискално
България не изобретява нищо ново. Депозитна система за опаковки работи в близо 20 европейски държави. Навсякъде депозитът се третира като възстановим разчет, но детайлите на счетоводството, складовата логика и фискализацията се различават — и са поучителни.
Важно е едно разделение по поколения. По-старите системи (Германия) облагат депозита с ДДС още при продажбата. По-новите (Полша, Великобритания, Ирландия) и българският проект изключват депозита от ДДС основата и облагат само невърнатото. България съзнателно следва по-модерния подход.
Германия — клиринг и зряла счетоводна практика
Германската система (Pfand) има над 20 години опит. Депозитът върху еднократните опаковки се облага с ДДС още при продажбата — 0,25 евро плюс 19% ДДС. Счетоводно практиката е двойствена: едни водят депозита като облагаем приход и го коригират при връщане, други — балансово като задължение за връщане.
Складово германците водят аналитична картотека на амбалажа. Финансовото сърце на системата е клирингът — изравняването между търговци и пълначи през клирингови къщи, така че никой да не остава с отрицателна позиция. Нивото на връщане е около 96–98%.
Полша — депозитът в нефискалната част на бона
Полша е най-близкият до България случай заради сходната фискална рамка. Системата стартира през октомври 2025 г., а Министерството на финансите издаде специални данъчни разяснения предварително.
Фискалното решение: депозитът по принцип не се показва във фискалната част на бона, а в нефискалната. Счетоводно ДДС върху непотърсените депозити отчитат въвеждащите продукта (производители, вносители), не търговците — и то веднъж годишно, в декларацията за първия период на следващата година.
Румъния — предупреждението
Румънската система (SGR, оператор RetuRO) тръгна през 2023 г. върху вече действащи SAF-T, електронно фактуриране и фискални устройства — точно сценарият, който очаква България.
Резултатът беше години неяснота. Данъчният кодекс нямаше изрично правило дали гаранцията е в обхвата на ДДС. Касовият апарат не правеше отрицателни продажби, затова връщането се свеждаше до изваждане на пари от касовата наличност. В декларациите се появяваха предупреждения заради опаковки с нулев ДДС. Поуката: фискалната част не бива да се оставя за последния момент.
Ирландия и Великобритания — концентрация на сложността
Ирландия дава най-чистия модел: само операторът на схемата отчита ДДС върху невърнатите депозити. Веригата е освободена от тази сложност. Великобритания планира сходно — ДДС само върху невърнатите опаковки, от първия продавач (производител или вносител).
Този подход концентрира сложността на едно място, вместо да я разпределя към всеки магазин, склад и касов апарат.
Сравнителна таблица
| Държава | Депозитът на бона | ДДС върху непотърсеното | Складова логика |
|---|---|---|---|
| Германия | отделно, с ДДС при продажба | облага се при продажба (стар модел) | картотека на амбалажа + клиринг |
| Полша | в нефискалната част | въвеждащите, веднъж годишно | проследимост по опаковка |
| Румъния | отделно, нулев ДДС | дълго неуреден — създаде проблеми | отчет по брой/материал |
| Великобритания / Ирландия | без ДДС при продажба | само едно лице нагоре по веригата | централизирано при оператора |
| България (проект) | отделно, извън ДДС основата | все още неуредено | собственост на оператора, неуточнена |
Кои проблеми трябва да се решат в България
От чуждия опит се очертават конкретни отворени въпроси, които българската рамка още не покрива.
Счетоводна квалификация на депозита. Липсва изрично правило, че депозитът се води като разчет — задължение при събран депозит, вземане при платен по веригата.
ДДС и корпоративен данък върху непотърсените депозити. Проектът ги прави приход на оператора, но мълчи кой и кога отчита ДДС, и как се третират по ЗКПО. Това е данъчен въпрос, който се урежда със закон, не с наредба.
Наредба Н-18 при връщане без покупка. Касовият апарат не прави „отрицателна продажба“. Връщането не е сторно, не е отстъпка, не е обикновена служебно изведена сума. Нужен е специален фискален режим.
Складова отчетност на чужд актив. Опаковките са собственост на оператора, съхраняват се отделно и сменят статута си (опаковка → отпадък след верификация). Това изисква междинен складов статус и проследимост.
SAF-T съвпадение по време. Големите фирми вече подават SAF-T; депозитните потоци ще трябва да са машинно четими и съпоставими. Лошото моделиране ще създаде автоматично видими несъответствия. Подробности за обхвата и сроковете сме описали в нашата статия за задълженията по SAF-T в България.
Координация и срокове. Наредбата не бива да се пише само през екологична призма. Полша реши голяма част от въпросите с предварителни разяснения на финансовото министерство. Освен това е разумно техническите спецификации и промените в Наредба Н-18 да се публикуват достатъчно рано преди старта — в идеалния случай поне година предварително — за да имат производителите на фискални устройства и софтуер време за интеграция и тестване, а санкциите да не се прилагат, преди правилата да са били ясни в продължение на разумен срок.
Варианти за решаване от гледна точка на софтуера
Добрата новина е, че всички тези проблеми са технически решими — стига правилата да са ясни. Няма един-единствен правилен подход. Има няколко, които вече се прилагат в различни държави или се обсъждат в експертната среда. По-долу основните, безпристрастно.
Как депозитът се отразява на касовия апарат
Тук съществуват поне три различни практики, всяка с предимства и недостатъци:
- Отделен ред във фискалната част с нулева/необлагаема ставка (румънски тип). Предимство: депозитът е видим на бона и проследим. Недостатък: създава редове с нулев ДДС, които могат да объркат справките, ако не са изрично уредени.
- Депозитът в нефискалната част на бона (полски тип). Предимство: не влиза в облагаемия оборот и не смущава ДДС логиката. Недостатък: изисква фискалното устройство да поддържа нефискална зона с финансово значение.
- Отделен облагаем ред (германски тип). Подходящ само за модел, в който депозитът се облага при продажба — тоест не отговаря на българския избор депозитът да е извън данъчната основа.
За България полският подход изглежда най-близък, но изборът трябва да бъде направен изрично в Наредба Н-18, а не оставен на тълкуване.
Как се обработва връщането без покупка
Връщането не бива да се моделира като сторно или отрицателна продажба. Възможните чисти решения са: самостоятелен тип операция „връщане на депозит“, който намалява разчета; изплащане в брой; приспадане от текуща покупка; възстановяване по карта; или ваучер за следваща покупка. Кое е по-подходящо зависи от това дали обектът работи с автомат за обратно приемане или приема ръчно.
Складова логика за чужди опаковки
Тъй като опаковките са собственост на оператора, складовата система трябва да ги води отделно — нито като собствена стока, нито като обикновен отпадък. Възможните подходи: режим на отговорно пазене, отделна номенклатура с междинен статус, проследимост по вид материал, брой и състояние (приета / верифицирана / предадена / превърната в отпадък). Това е работа за складово проследяване с баркод.
Стандартизиран обмен на данни между системите
Депозитната система не работи само чрез законови текстове, а чрез обмен на данни между много системи — оператор, търговски обекти, ERP, складови програми, фискални устройства, автомати за обратно приемане и контролни органи. Затова в експертната среда се обсъжда нуждата от единна техническа спецификация (API), която да гарантира, че всички участници говорят на един език. Без такъв стандарт всеки разработчик прави собствено решение, което води до несъвместимост и по-скъпа поддръжка.
Конкретни предложения от експертната дискусия
Споделяме с Вас едно детайлно разработено предложение по темата — от Стефан Радев от „Стеди Сервиз“, изложено в становището му по проекта. Той предлага в Наредба Н-18 да се въведат изрично нови типове депозитни операции, различни от продажба и сторно: начислен депозит, възстановен депозит, депозитен ваучер от автомат, осребряване на ваучер (в брой, чрез приспадане или по карта), ръчно обратно приемане, корекция на депозитна операция и сетълмент с националния депозитен оператор.
Предложението включва също стандартизиран API между всички участници в системата и преходни срокове, обвързани с техническите спецификации — публикуване поне 12 месеца преди старта, тестова среда за разработчиците и отложени санкции, докато правилата не са ясни. Това е ценен принос към дискусията и илюстрира добре каква конкретика липсва на нормативно ниво.
Изводът
Технологично задачата е напълно изпълнима. Условието е едно: нормативната рамка да определи ясни правила, върху които всеки счетоводен, складов и търговски софтуер да стъпи по еднакъв начин. Изборът между описаните подходи е политически и технически въпрос — но изборът трябва да бъде направен, а не премълчан.
Как ще се отрази на различните бизнеси
Производители и вносители ще регистрират депозитни опаковки, ще работят с оператора и ще отчитат такси, депозити и евентуални задължения за невърнати опаковки.
Дистрибутори и търговци на едро ще трябва да начисляват и предават депозита коректно по веригата, без да го смесват с цената на стоката, включително при разносна търговия.
Търговци на дребно ще усетят най-силно фискалния аспект — фискален бон, връщане без покупка, ваучери, дневен отчет, касова наличност за изплащане на депозити.
ХоРеКа секторът ще прилага специалната логика за напитки, консумирани на място, когато опаковката се връща в обекта.
Счетоводителите ще следят нови разчети и нови видове операции — с едно водещо правило: депозитът да не се смесва с прихода от продажба. Тук помага и отчетността в ERP системата, която моделира тези движения предварително.
Кога тази тема (все още) не е за Вас
Темата не е еднакво спешна за всички.
Ако не продавате напитки в пластмасови бутилки или метални кенове до 3 литра, вероятно нямате пряко задължение.
Ако сте много малък обект с минимален оборот от напитки, не е разумно да инвестирате предварително в специфична функционалност, преди да има окончателна наредба и ясни правила по Н-18.
Ако обаче сте производител, вносител, дистрибутор или търговска верига, изчакването до последния момент е риск — системата ще засегне цялата Ви верига от артикули и цени до фискални устройства, складове и данъчни отчети.
Често задавани въпроси
Депозитът приход ли е?
Не. Третира се като възстановим разчет, не като приход от продажба. Приходът е цената на напитката, не сумата, която клиентът може да получи обратно.
Депозитът влиза ли в данъчната основа по ЗДДС?
По проекта — не. Текстът изрично предвижда депозитът да не се включва в данъчната основа по ЗДДС.
Трябва ли депозитът да се вижда във фискалния бон?
Да. Проектът предвижда размерът да се посочва отделно от цената на напитката във фискалния бон или фактурата.
Връщането на депозит сторно ли е?
Не. Няма грешна продажба и няма намаление на цена. Това е отделна операция по възстановяване на депозит.
Кой отчита ДДС върху непотърсените депозити?
В българския проект още не е уредено. Добри модели са Ирландия (отчита операторът) и Великобритания (първият продавач).
Какво трябва да се промени в Наредба Н-18?
Нужен е специален режим за начисляване и връщане на депозит, включително при връщане без покупка, ваучери от автомати и плащане по карта.
Какво трябва да може счетоводният и складов софтуер?
Отделен депозитен компонент към артикула, отчитане като разчет, складова проследимост на върнатите опаковки и синхронизация с фискалните устройства.
Какъв е най-големият риск за бизнеса?
Депозитът да се третира различно във фискалното устройство, ERP системата и счетоводството — което създава разлики в обороти, касови наличности, ДДС отчети и SAF-T файлове.
Германия добър модел ли е за България?
За логистика и клиринг — да. За ДДС — не, защото там депозитът е с ДДС при продажба, докато българският проект го изключва от данъчната основа.
Кога стартира депозитна система за опаковки в България?
Реалният старт се очаква около 2028–2029 г. — 18 до 24 месеца след издаване на разрешение на оператора в началото на 2027 г.
Заключение — приветстваме системата, но не на последния момент
Депозитна система за опаковки е необходима и я подкрепяме. Тя ще намали отпадъците, ще повиши събираемостта и ще изпълни европейските изисквания. Спорът не е „за“ или „против“.
Спорът е за подготовката. Депозитната система ще се случва на касовия апарат, в склада, в счетоводството и в SAF-T файла — не само в коша за смет. Опитът на Германия, Полша и Румъния показва: когато счетоводната, данъчната и фискалната рамка е готова навреме, системата работи; когато закъснее, плащат го търговците, счетоводителите и софтуерните екипи.
Затова призивът е конструктивен. Нека наредбата по чл. 13а, промените в Наредба Н-18 и правилата за SAF-T се изготвят съгласувано между МОСВ, Министерството на финансите и НАП — и достатъчно рано преди старта. Технологично решението е напълно постижимо. Нужни са само ясни правила и малко повече време, отделено за счетоводната страна на иначе много правилна реформа. Следим развитието по темата и ще обновяваме информацията с напредването на нормативния процес.